За да може работодателят едностранно да установи непълно работно време, трябва да са налице следните предпоставки:
1. да е налице намаляване на обема на работата в предприятието, звеното или друга структурна единица;
2. работодателят да проведе предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите, по чл. 7, ал. 2 от КТ;
3. въвеждането на непълно работно време може да стане в рамките на три месеца през една година. Въвеждането на непълно работно време може да стане и на части, но общо не повече от 3 месеца в календарната година;
4. продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време – чл. 138а, ал. 2 от КТ. Ако изчисляването на работното време е подневно, това означава, че непълно работно време не може да се въвежда за по-малко от половината от законоустановеното за деня. Работодателят може да установява непълно работно време и за повече часове, в зависимост от нуждите и от намаления обем на работата в предприятието или звеното.
Установяването на непълно работно време става с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на преминаването към непълно работно време; в заповедта изрично се посочват срокът и работните места, за които се въвежда непълно работно време и продължителността на работното време.