Гъвкавото работно време или изразът, който използва законът – работно време с променливи граници, е форма на разпределение на работното време. При променливото работно време се определя време на задължително присъствие на работника, в което той е длъжен да изпълнява служебните си задължения, а друга част от работното време той може да определя сам кога да отработва, разбира се, без да се допуска нарушаване на обедната, междудневната и седмичната почивка. Именно възможността известна част от работното време да се отработва по преценка на работника в следващия или в други дни от същата работна седмица характеризира това разпределение на работното време като гъвкава форма.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от КТ времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.
С промените в КТ, обн., ДВ, бр. 54 от 17.07.2015 г., е предвидено в нова ал. 3 на чл. 139 в горните случаи извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят да може да отработва неотработеното дневно работно време в следващия или в други дни от същата работна седмица. Начинът на отчитането на работното време се урежда с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
Целта на промяната е създаване на правна възможност за по-голяма гъвкавост на работното време за работника или служителя и отработване и разпределение по негова преценка на пълното работно време в рамките на работната седмица чрез въвеждане на по-либерален режим, което дава и добра възможност за съвместяване на професионалния и личния живот.
От предстоящата промяна могат да се възползват всички работници и служители, които работят в предприятия , където организацията на труда позволява това, и работодателят предприеме необходимите действия за установяване на работно време с променливи граници.
