Намаленото работно време по чл. 137 от КТ, има по-кратка продължителност от установената в чл. 136 от КТ нормална продължителност на работното време.
Поради неблагоприятни или други специфични условия на труд, възрастови граници или други физиологични особености се използва намалена продължителност на работното време.
Намалено работно време се установява за:
1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;
2. работници или служители, ненавършили 18 години.
В тези случаи продължителността на работното време се намалява по съответния ред, установен с чл. 137 от КТ, и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (НОВРУНРВ).
Има и изключения и това е правото на работодателя едностранно да въведе непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ без подписване на споразумение по чл. 119 КТ .
Анализът на тази нова норма на КТ изисква на първо място да се отговори на въпроса, дали законодателят е имал предвид въвеждането на право за работодателя едностранно да въвежда намаленото работно време, или текстът следва да се тълкува изправително.
Систематичният подход изисква еднозначния отговор, че законодателя е допуснал съществена грешка, употребявайки термина ”намалено работно време” уреждайки допълнителни възможности за работодателя по чл. 138а КТ.
Идеята на законодателя е била да се даде възможност на работодателя да въвежда едностранно непълно работно време за работниците и служителите в посочения в § 3б от Предходните разпоредби на КТ период и срок, а не да се урежда право на работодателя да въвежда намалено работно време извън това по смисъла на чл. 137 КТ.
Непълното работно време е работно време с по-кратка продължителност от законоустановената продължителност на нормалното или на намаленото работно време, които се считат за пълно работно време. Непълното работно време е част от законоустановеното работно време (чл. 138 КТ).
Останалите предпоставки за въвеждане на непълно работно време се запазват както и досега. Те са уредени по чл. 138а КТ и чл.9 от Наредбата за работно време, почивките и отпуските (НРВПО).
Материални предпоставки:
- Първо – основанието за едностранното въвеждане на непълно работно време е намаляването на обема на работата на предприятието. То е реално, обективно състояние, за което при спор работодателя е длъжен да предостави доказателства. Доказването на намаления обем на работата може да става с всякакви доказателствени средства.
- Втори – непълното работно време може да бъде въведено едностранно от работодателя само от работници или служители, които работят на пълно работно време (нормално или намалено).
- Трето – продължителността на дневното непълно работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време (чл. 138а, ал. 2 КТ). Например при работа на пълно нормално работно време, непълното работно време дневно не може да бъде по-малко от 4 часа.
- Четвърто – работодателя може да въвежда едностранно непълно работно време в цялото предприятие или в отделни негови звена (структурни единици), но не и спрямо отделен работник или служител.
- Пето – срокът, за който се въвежда непълното работно време, е до 3 месеца в рамките на една календарна година (чл. 138а, ал. 1 КТ).
Заповедта, която работодателят ще издаде, трябва да съдържа всички реквизити, изискващи се от нормативните актове: основанието, на което се издава (от КТ и НОВРУНРВ); предприятието (работодателя); документа, който установява проведените консултации със съответните органи – представителите на работниците и служителите, службата по трудова медицина; документа за извършената оценка на работните места (видовете работи); условията, при които ще се ползва, установени в чл.4 от наредбата; продължителността на намаленото работно време; подробно изброяване на видовете работи, за които ще се ползва намалено работно време.
Ако работодателя не получи съгласието им, той няма право едностранно да въвежда непълно работно време, а може да направи това само при подписване на допълнително споразумение по чл. 119 КТ за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните по него във връзка с чл. 138, ал. 1 КТ.
Наред с това работодателя е длъжен да издаде писмена заповед , която да отразява горепосочените изисквания, както и периода и структурите (ако не е в цялото предприятие), за които се въвежда непълното работно време.
Заповедта се издава не по-късно от 10 работни дни преди датата на всяко преминаване към непълно работно време (чл. 9 НРВПО).
Неизпълнението на всяка една от гореизброените предпоставки е, от една страна, нарушение на трудовото законодателство, за което по чл.414, ал. 1 КТ се носи административнонаказателна отговорност, а от друга е неизпълнение на други задължения на работодателя, установени с нормативен акт, по смисъла на чл. 327, т. 3 КТ, което е основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие.
При прекратяване на основание чл. 327, т. 3 КТ работодателя дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието по безсрочно трудово правоотношение или в размер на действителните вреди, определени по реда на чл. 221, ал. 4 КТ – при срочно трудово правоотношение.
- Размерът на трудовото възнаграждение за периода на работа при непълно работно време се намалява пропорционално.
- Размерите на дължимите обезщетения по раздел III на глава десета от КТ, които съгласно чл. 228, ал. 1 КТ принципно се определят спрямо полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за изплащане на съответното обезщетение, или спрямо последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, се намаляват.
- Размерът на осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО се намалява.