Съгласно българското законодателство право на труд имат лицата, които са навършили 16 години.
Предвидени са три изключения по отношение на установената в Кодекса на труда минимална възраст за наемане на работа по трудово правоотношение:
– Първото изключение касае деца е между 15 и 16 години. По изключение за леки работи може да се наемат по трудово правоотношение деца на възраст между 15 и 16 години, ако това не пречи на образованието им.
– Второто изключение е предвидено за наемане на момичета, навършили 14 години и момчета, навършили 13 години на ученически длъжности във цирковете.
– Третото изключение се отнася за наемане на деца за участие във филмови постановки, театрални представления и т.н.
Лицата на възраст до 16 г. могат да полагат труд с изричното съгласие на своите родители и настойници. Заявяване на изрично съгласие от страна на родителите или настойниците е необходимо за полагане на труд от непълнолетни лица от 14 до 16 годишна възраст.
Трудът на непълнолетните и малолетните лица е под специалната закрила на българското законодателство. Всички непълнолетни и малолетни лица могат да полагат труд само след дадено предварително писмено разрешение от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.
Редът за полагане на труд от лица до 18-годишна възраст, установен в Кодекса на труда, обхваща както ежедневната трудова заетост на такива лица по безсрочни трудови договори, така и сезонната и почасовата заетост на непълнолетните и малолетните т.е. всяка заетост на непълнолетни и малолетни лица по трудово правоотношение е законосъобразна само ако от работодателя е получено разрешение от съответната Дирекция „Инспекция по труда “ за наемането на всяко конкретно малолетно или непълнолетно лице.
Разрешение за приемане на работа на лица до 18 – годишна възраст се дава от Дирекция „Инспекция по труда“ по местонахождение на обекта, в което лицето ще извършва работа.
За целта работодателят прави писмено искане до Дирекция „Инспекция по труда“, в което се посочват идентификационните данни за фирмата, името на лицето за което се иска разрешението, неговото ЕГН, длъжността, която ще заема и работата, която ще извършва. Искането се прави преди да бъде сключен трудовия договор с лицето.
Към искането за издаване на разрешение се прилагат следните документи: – копие от акта за раждане на лицето или личната карта;
– проект на трудов договор;
– медицинско заключение;
Заключението се издава от Службата по трудова медицина, обслужваща работодателя, въз основа на карта за преминат медицински преглед при терапевт (личен лекар), хирург, офталмолог, невролог и отоларинголог. За лицата, ненавършили 15 годишна възраст, заключението се издава от лекарска консултативна комисия към детските отделения на многопрофилните болници за активно лечение.
– Длъжностна характеристика.
– Оценка на риска на работното място;
– Списък на предприетите мерки за отстраняване на
идентифицираните рискове на работното място, където ще работи лицето;
За лицата, ненавършили 15 – годишна възраст, се представя и съгласие на родителя (попечителя) за започване на работа, както и разпределение на работно време.
След извършване на проверка на посочените условия за труд, Дирекция „Инспекция по труда“ дава или отказва исканото разрешение за всеки отделен случай.
Трудовият договор с лице, навършило 14 години, се сключва от самото лице, а трудовият договор с малолетно лице, се сключва от неговия родител или настойник.
Как се контролира спазването на трудовото законодателство при наемане на работа на непълнолетни и малолетни лица?
Даването на предварителното разрешение за наемане на конкретно непълнолетно лице е първата стъпка в процеса на контрол, упражняван за спазване на законовите разпоредби, закрилящи детския труд. Инспекцията по труда при издаване на разрешението преценява доколко във всеки конкретен случай са спазени законовите разпоредби за полагане на труд от непълнолетните и на базата на тази преценка на условията, при които непълнолетното лице ще полага труд, се дава поисканото от работодателя разрешение.
Даденото разрешение за наемане на лице до 18 г. може да бъде отнето, когато след наемане на работа на лице до 18 г. инспекторите по труда установят, че условията на труд на лицето не отговарят на нормативните изисквания за здраве и безопасност и застрашават детето.
Следващата форма на контрол – това са извършваните от инспекторите по труда проверки по местата, където се полага труд, за спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд. При тези проверки винаги се обръща особено внимание на контрола по спазването на нормите, закрилящи детския труд.
Във връзка с обстоятелството, че най-често децата и младежите търсят и се наемат на работа по време на по-дългите летни ученически ваканции, в периодите на ваканциите Главна инспекция по труда засилва контрола по спазването на нормите, свързани с закрилата на труда на непълнолетните, като се организират кампанийни тематични проверки в предприятията и местата, където най-често работят лица до 18-годишна възраст.
Наемането на непълнолетни на работа без разрешение от Инспекцията по труда се смята за криминално деяние.
За нарушението на императивните норми в КТ и на подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на него, по отношение на труда на
непълнолетните е предвидено носенето на административно наказателна
отговорност по чл.414 КТ.
Едновременно с това с изменението на Наказателния кодекс от м. март 2009 г. наемането на работа на непълнолетни лица без дадено предварително разрешение от Инспекцията по труда е криминализирано т.е. това деяние е въздигнато в престъпление. Наказателна отговорност по чл.192а НК носи работодателя, който е наел на работа непълнолетен без разрешение от Инспекцията по труда.
Предвидените санкции са:
– Който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от хиляда до три хиляди лева.
– Ако деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.
– Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а по ал. 2 – лишаване от свобода до три години и глоба от три хиляди до осем хиляди лева.
